От 12 април 1933 г. Националсоциалистическата асоциация на германските студенти и германското студентско общество започват кампания срещу произведенията на марксистки, демократични и пацифистки писатели. След като "12-те тезиса срещу негерманския дух" са разпространени в целия Райх и са съставени съответните списъци, публикациите на остракираните автори са систематично премахвани от университетските, институтските и други библиотеки, от обществените и частните заемни библиотеки, както и от книжарниците и частните книжни запаси. След това на 10 май вечерта във всички университетски градове се организира публично изгаряне на книги.

Това засяга произведения на Бертолт Брехт, Зигмунд Фройд, Берта фон Зутнер, Ерих Мария Ремарк и Ерих Кестнер, както и на Стефан Цвайг, Карл фон Осиецки, Йозеф Рот, Курт Тухолски, Анна Зегерс и много други, включително и негермански автори. Само на берлинския площад "Опернплац" в пламъците са хвърлени около 25 000 тома.

В 21 други града бяха организирани също толкова мрачни акции в светлината на факли и клади. Освен това още от средата на март в Берлин и редица други градове се провеждат т.нар. нестудентски изгаряния на книги, включително тук-там пред сгради или институции на работническото движение, което дълго време е било масово преследвано от нацистките управници.

Във Висбаден например домът на Biebricher Fabrikarbeiter-Verband на Майнцер Щрасе е щурмуван и разрушен от въоръжен отряд на SA и SS на 10 март, като в двора са хвърлени и подпалени пакети с брошури и профсъюзни вестници. В хода на операцията по разбиване на социалдемократическите профсъюзни федерации, проведена в целия Райх в десет часа сутринта на 2 май 1933 г., всички досиета, рекламни брошури и други писмени материали са изнесени от хора на SA от офисите на Народния дом на Велрицщрасе 49, сега Konrad-Arndt-Haus, и са запалени на улицата, както и цялата социалнокритична литература в библиотеката на организацията там. Ръководител на акцията е окръжният ръководител на националсоциалистическата фирмена клетъчна организация Франц Вайсмантел.

Малко преди това обаче някои произведения и няколко организационни знамена са били скрити. Тъй като активистите на работническото движение в частност започват да осъзнават, че намирането на книги и брошури, особено от еврейски автори с комунистически, социалистически и демократични възгледи, неминуемо ще им навреди изключително много в случай на домашен обиск, скоро те или сами се заемат с унищожаването им, или преместват такива издания на по-незабележими места, а именно при членове на семейството, приятели или надеждни познати.

Георг Бух например успява да спаси някои части от личната си библиотека, както и организационната библиотека на местната Социалистическа работническа младеж, докато останалите документи са конфискувани по време на два полицейски обиска. Библиотеката на малкия местен клон на Свободния работнически съюз на Германия - анархосиндикалисти във Висбаден е скрита на тавана на една къща на улица " Райнщрасе". Освен това, след разпускането на визбаденския клон на Райхсбанер Шварц-Рот-Голд, Георг Фелер не само успява да запази знамето му на сигурно място при сестра си на улица Schiersteiner Straße, но успява да спаси и няколко подвързани тома на "Illustrierte Reichsbanner-Zeitung".

По съвсем различен начин собственикът на заемната библиотека "Шварц" на Блайхщрасе 18 спасил немалка част от книжния си фонд от конфискация и унищожение, като го продал навреме на заслужаващи доверие редовни клиенти.

Фондовете на тогавашната Държавна библиотека в Насау са били обект на специална забрана за книги и потребители на нежелана и включена в списъка на нацисткия режим литература. От друга страна, нацистката литература трябваше да бъде системно допълвана там. Същото трябва да се е случило и с фондовете на заемните библиотеки, поддържани от Volksbildungsverein Wiesbaden до края на лятото на 1934 г., както и с неговата читалня, която е функционирала в бившето училище "Ели Хойс" до разпускането на сдружението в началото на 1936 г., въпреки че няма надеждна информация за това.

В ➞ Градския архив на Висбаден се съхраняват малък брой книги, оцелели през периода на преРайнщрасе". Освен това, след разпускането на визбаденския клон на Райхсбанер Шварц-Рот-Голд, Георг Фелер не само успява да запази знамето му на сигурно място при сестра си на улица Schiersteiner Straße, но успява да спаси и няколко подвързани тома на "Illustrierte Reichsbanner-Zeitung".

По съвсем различен начин собственикът на заемната библиотека "Шварц" на Блайхщрасе 18 спасил немалка част от книжния си фонд от конфискация и унищожение, като го продал навреме на заслужаващи доверие редовни клиенти.

Фондовете на тогавашната Държавна библиотека в Насау са били обект на специална забрана за книги и потребители на нежелана и включена в списъка на нацисткия режим литература. От друга страна, нацистката литература трябваше да бъде системно допълвана там. Същото трябва да се е случило и с фондовете на заемните библиотеки, поддържани от Volksbildungsverein Wiesbaden до края на лятото на 1934 г., както и с неговата читалня, която е функционирала в бившето училище "Ели Хойс" до разпускането на сдружението в началото на 1936 г., въпреки че няма надеждна информация за това.

В ➞ Градския архив на Висбаден се съхраняват малък брой книги, оцелели през периода на преследване в различни скривалища, както и малка колекция от материали с препратки към тях.