Площад Луизенплац, особено източната му страна с къщите с номера 1, 3 и 5, е пример за впечатляващ неокласически интериорен дизайн от около 1832 г. Кристиан Заис иска да създаде площада като продължение на Кирхгасе, но строителният съветник Йохан Еберхард Филип Волф го премества на сегашното му място. Плановете за построяване на градския дворец и първата католическа църква на Луизенплац се променят често в началото:

Първоначално на мястото на църквата "Свети Бонифаций" е трябвало да бъде построен резидентският дворец на създаденото през 1806 г. херцогство Насау, а дворецът да бъде свързан с лятната резиденция. След няколко промени, свързани със земята, строителните проекти и собствеността, през 1843 г. католическата енория получава парцела на Луизенплац.