За да демонстрира близостта си с гражданите, херцог Вилхелм решава да живее в центъра на града и така да установи историческа връзка с предците си.

Поради липса на място дворецът е пристроен към съседните къщи и е сравнително скромен по размери. През 1835 г. херцог Вилхелм фон Насау възлага на главния строителен директор на Великото херцогство Георг Молер да планира градския дворец, но не успява сам да се нанесе в него - умира през 1839 г. Вместо това синът му Адолф става първият и единствен постоянен господар на двореца през 1841 г. След като херцог Адолф трябва да замине в изгнание през 1866 г., Кралство Прусия използва двореца за престоя на кайзерите Вилхелм I и Вилхелм II. През 1925 г. в него се помещава британската армия на Рейн, а през 1930 г. пруската държавна дворцова администрация създава в него музей.

След сериозни разрушения по време на Втората световна война дворецът е възстановен и става седалище на парламента на провинция Хесен.